ЛЕТЯ

Нейното сърце отново бе ранено.

От несбъднато очакване сломено.

„О! Защо е тази пропаст между нас?” -

питаше се тя с безмълвен глас.

Но благодарна бе за опита суров,

че научи нея що не е любов.

Сега се чувстваше ранена.

Да бъде искаше освободена.

„Ще направя нещо щуро и опасно!

Не искам да се чувствам все натясно!

Животът кратък е, а има толкова неща.

Искам да съм аз свободна, да летя.”

И взе, че скочи с устрем към небето.

На гърба на вятъра и ето,

като птица рееща летеше

и плам в очите ù блестеше.

Чувстваше далеч от себе си земята,

а вятърът игрив ù рошеше косата.

Далечни хоризонти щеше да посочи

и сърцето нейно щеше да изскочи.

„Да можеше сега един орел с мен да полети.

Да ме пази и закриля, да разбира моите мечти.

От слънчев ореол да има златно той сърце,

което аз да чувствам като силни две ръце.”

Но, уви, нямаше орел в небето,

защото кацнал бе в полето.

Тъй самотен и замислен,

той бродеше ранен безсилен.

Почти загубил бе надежда,

че към него някой ще поглежда.

Покри го сянка нежна, непозната

и той замаян полетя в синевата.