В най-далечния ъгъл на Вселената
изливам безнадежностите си -
добре охладени.
Моето утре вече го няма.
Моето вчера изтече от вените.
Потъвам в добре познатото.
Честито на всички опечалени.
Кой ще ме скрие от себе си?
Кой ще докосне раните?
Лазар го няма - жив е между мъртвите.
Животът е вечен.
Чух ги да казват. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.