satine
48 el resultado
В пустинята,
където правим своите избори,
стоя обезводнена,
с глава над пясъка,
завиждам на чайките. ...
  32 
Възможно ли е невъзможното?
Там - над облаците
и тук- на земята.
Възможна ли е мечтата,
въплътена в образ ...
  72 
Твоята смърт предопредели твоето раждане.
Греят в небето снаряди,
и хората се обичат,
истински, чисто,
принасят ти дарове - ...
  96 
Усетих синя птица в сърцето си..*
и изхвърлих Буковски.
Моите сини птици
не летят... и не питат....
не задават излишни въпроси ...
  113 
Обърнах се.
Исках да ги видя как горят.
Тях- грешните
и аз - праведната.
Обърнах се. ...
  132 
Седим си със златната рибка на кея-
чоплиме семки,
уморени да изпълняваме чужди желания,
уморени да чакаме собствено щастие.
Почесвам и люспите- ...
  140 
На червени капки изтичат мечтите ни.
Адреналин.
Високо кръвно и ниски страсти.
Пот, слуз и отчаяние.
Асоциален двигател на отрицание. ...
  122 
Пиша на ръка, защото мразя да ме поправят. Особено измислени автокоректори и разни изкуствени интелекти. Били се самоактуализирали. Ами крайно време е. Ако искат да превземат човечеството, да ни вземат работата, да ни избият един по един, няма да стане с посредствено писане на реклами. Това и ние го ...
  214 
Нека мине този ден.
Нека мине и това предателство.
Купувачите на щастие пазаруват обещания.
Нека мине този ден.
Бяла техника и черни котки. ...
  118 
Нека е забравено името ти, нека.
Да изчезне навека.
Не ме боли.
Не те обичах.
Не те помня. ...
  190 
Търгуваш с гнева ми -
като с вчерашна бомба.
Внезапно настъпил мината - гърмиш изненадан. Копаем окопите на отчаянието,
стреляме се с поглед.
Лекуваме се с усмивки. ...
  165 
Паметта ми е река...
Изтича.
Ако я няма, мен имало ли ме е?
Ако не помня - случила ли съм се?
Счупила ли съм се? ...
  114 
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,
Ще погаля клоните, леко наежени,
чакащи зимата, а преди нея тежката есен,
красивата есен, с дантела от паяци...
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, ...
  389 
Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета. ...
  688 
Как звучи самотата, човече?
Като компресор на празен хладилник.
Като неука капка от чешма,
която не разбира, че трябва да спре.
Тази глупава капка, която иска да те залее. ...
  599 
В незабравими спомени пътувам,
там, където нямаше море,
там, където нямаше небе.
В незабравими спомени пътувам,
там, където лятото не бе. ...
  498 
Бях добър човек...
Нима?
Не исках никого да нараня,
Камбаните звъняха...
В два през нощта.. ...
  754 
Следи.. от твоите очи.
Не ми говориш.
Аз вярвам в мълчаливата любов.*
Така поетът се измъкна някога.
И пак е хубаво. ...
  826 
Перфектно мълчалива....
Така ме нарече.
Не те прегърнах.
Извинявай....
А от утре отново сме сами. ...
  746 
Път от моя път ,
кръв от непролятата ми кръв - чуй ме!
Чуй - сърцето ми отвътре.
Там, където липсваш - боли.
Едва доловимо, ...
  634 
Когато гледам към синьото в очите ти,
на другия край на света някой се влюбва.
Днес съм малко момиченце.
И тичам след теб.
Защото си голям и силен. ...
  768 
Сърцето ми е цялото в твоето...
Живо е.
Тъжно е.
Като стар шансон.
Нарисувай ме в очите си. ...
  941 
Нямам тайм код.
Животът ми не е филм.
Той е крехък и изморен.
И луната е бяла.
Луната е вътре в мен. ...
  859 
Есен е.
Мирише на любов.
Не от онази сладката.
Идва студен сезон.
Но аз преди зимата те обичам. ...
  770 
Знаеш ли колко си хубавка?
Христо Фотев умря.
Сега сме спортисти.
Само това ли можеш?
Ракът яде всички ни. ...
  1806 
Във твоето лято аз влизам със хлад.
Нежно изтръпнала,
деликатно те мразя.
Седиш до мене – горещ.
Приятно отпусната – обичам те. ...
  762 
Ти знаеш ли как се обича?
На ъгъла граничещ с лудостта. Тревожно, превъзбудено...
Плувал ли си в чаршафите бели?
Да търсиш лястовици излетели?
Само размахът на крилата остава да движи телата. ...
  769 
Най- хубаво е в средата на нощта.
Когато страхът гол лежи до мен.
Забит в оголения ми нерв.
И се потя.
Жегата е само елемент от битието. ...
  807 
Дойдох при теб в тишината между две ноти
покълнах от сол и от пяна,
на морето рожденото семе.
Излях се във струна,
Създай ме от звуци, ...
  705 
Видях Глад.
Видях Смърт.
Видях себе си.
Гладна и жадна.
В земите на Йезекиил. ...
  905 
На върха на планината дърветата скланят очи.
Не могат да докоснат земята,
там където в корените миналото ечи.
Гледаш ме.
Гледам те. ...
  1113 
I don't follow any religion.
I am a freethinker.
I killed myself.
  1424 
Мексико. Пет след обед.
Протяжно е.
Като в уестърн.
Дълъг следобед без карай.
Няма утре. Днес си обран ...
  1411 
Неоплодената ми яйцеклетка
изплъзва се и тоя месец.
Като капка от малинов сироп,
капва на дъното на душата ми.
Спомен за цъфнали вишни. ...
  968 
На шинела копчетата кърпя,
и питам се през плач
- аз малкия човек ли съм?
Така ли ще умра?
Със нафора в устата и оцъклени очи. ...
  903 
Къртицата чува.
Ехо.
От времето преди.
Сега е минотавър.
В подземието. ...
  843 
Коляното на Каин
Да се съюзим всички необичани деца,
да градим една кула, да говорим един език.
Да се катерим нагоре по Вавилон да детронираме супер-егото,
да прегризем смъртта, да убием блудницата, ...
  1014 
Маргарет беше уличница. Но знаеше как да се продава. Особено в света на киното. Холивуд обичаше разлаялите се блудници. И разкаялите се блудници обичаха Холивуд. Не беше красива. Никак. Но за сметка на това имаше кръгъл задник и алчна майка. Баща ѝ не беше известен, всъщност беше неизвестен. Майка ѝ ...
  2184 
Да се уточним още в началото - това е политически некоректен разказ, ама много. И той започва с това, че си мисля какво особено нещо е това да ти го начукат. Много е специфично. Оставя ти една особена бразда в душата, и не само. Да си го кажем, че направо си виждаш какво е имал предвид народът, кога ...
  1099 
Седях на една пейчица в една градина и се наслаждавах на хубавата есенна сутрин и плъзналите хора, е всъщност на тях не чак толкова. Просто миришеше на прясно окосена трева и това ме кефеше неимоверно, нищо че косачката бичеше на метри от мен и можеше да изпили нервичките на всеки що годе нормален ч ...
  1092 
Propuestas
: ??:??