satine
36 el resultado
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,
Ще погаля клоните, леко наежени,
чакащи зимата, а преди нея тежката есен,
красивата есен, с дантела от паяци...
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, ...
  282 
Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета. ...
  582 
Как звучи самотата, човече?
Като компресор на празен хладилник.
Като неука капка от чешма,
която не разбира, че трябва да спре.
Тази глупава капка, която иска да те залее. ...
  503 
В незабравими спомени пътувам,
там, където нямаше море,
там, където нямаше небе.
В незабравими спомени пътувам,
там, където лятото не бе. ...
  393 
Бях добър човек...
Нима?
Не исках никого да нараня,
Камбаните звъняха...
В два през нощта.. ...
  634 
Следи.. от твоите очи.
Не ми говориш.
Аз вярвам в мълчаливата любов.*
Така поетът се измъкна някога.
И пак е хубаво. ...
  701 
Перфектно мълчалива....
Така ме нарече.
Не те прегърнах.
Извинявай....
А от утре отново сме сами. ...
  647 
Път от моя път ,
кръв от непролятата ми кръв - чуй ме!
Чуй - сърцето ми отвътре.
Там, където липсваш - боли.
Едва доловимо, ...
  537 
Когато гледам към синьото в очите ти,
на другия край на света някой се влюбва.
Днес съм малко момиченце.
И тичам след теб.
Защото си голям и силен. ...
  647 
Сърцето ми е цялото в твоето...
Живо е.
Тъжно е.
Като стар шансон.
Нарисувай ме в очите си. ...
  849 
Нямам тайм код.
Животът ми не е филм.
Той е крехък и изморен.
И луната е бяла.
Луната е вътре в мен. ...
  743 
Есен е.
Мирише на любов.
Не от онази сладката.
Идва студен сезон.
Но аз преди зимата те обичам. ...
  661 
Знаеш ли колко си хубавка?
Христо Фотев умря.
Сега сме спортисти.
Само това ли можеш?
Ракът яде всички ни. ...
  1600 
Във твоето лято аз влизам със хлад.
Нежно изтръпнала,
деликатно те мразя.
Седиш до мене – горещ.
Приятно отпусната – обичам те. ...
  659 
Ти знаеш ли как се обича?
На ъгъла граничещ с лудостта. Тревожно, превъзбудено...
Плувал ли си в чаршафите бели?
Да търсиш лястовици излетели?
Само размахът на крилата остава да движи телата. ...
  674 
Най- хубаво е в средата на нощта.
Когато страхът гол лежи до мен.
Забит в оголения ми нерв.
И се потя.
Жегата е само елемент от битието. ...
  706 
Дойдох при теб в тишината между две ноти
покълнах от сол и от пяна,
на морето рожденото семе.
Излях се във струна,
Създай ме от звуци, ...
  579 
Видях Глад.
Видях Смърт.
Видях себе си.
Гладна и жадна.
В земите на Йезекиил. ...
  785 
На върха на планината дърветата скланят очи.
Не могат да докоснат земята,
там където в корените миналото ечи.
Гледаш ме.
Гледам те. ...
  995 
I don't follow any religion.
I am a freethinker.
I killed myself.
  1295 
Мексико. Пет след обед.
Протяжно е.
Като в уестърн.
Дълъг следобед без карай.
Няма утре. Днес си обран ...
  1261 
Неоплодената ми яйцеклетка
изплъзва се и тоя месец.
Като капка от малинов сироп,
капва на дъното на душата ми.
Спомен за цъфнали вишни. ...
  865 
На шинела копчетата кърпя,
и питам се през плач
- аз малкия човек ли съм?
Така ли ще умра?
Със нафора в устата и оцъклени очи. ...
  792 
Къртицата чува.
Ехо.
От времето преди.
Сега е минотавър.
В подземието. ...
  731 
Коляното на Каин
Да се съюзим всички необичани деца,
да градим една кула, да говорим един език.
Да се катерим нагоре по Вавилон да детронираме супер-егото,
да прегризем смъртта, да убием блудницата, ...
  908 
Маргарет беше уличница. Но знаеше как да се продава. Особено в света на киното. Холивуд обичаше разлаялите се блудници. И разкаялите се блудници обичаха Холивуд. Не беше красива. Никак. Но за сметка на това имаше кръгъл задник и алчна майка. Баща ѝ не беше известен, всъщност беше неизвестен. Майка ѝ ...
  2020 
Да се уточним още в началото - това е политически некоректен разказ, ама много. И той започва с това, че си мисля какво особено нещо е това да ти го начукат. Много е специфично. Оставя ти една особена бразда в душата, и не само. Да си го кажем, че направо си виждаш какво е имал предвид народът, кога ...
  991 
Седях на една пейчица в една градина и се наслаждавах на хубавата есенна сутрин и плъзналите хора, е всъщност на тях не чак толкова. Просто миришеше на прясно окосена трева и това ме кефеше неимоверно, нищо че косачката бичеше на метри от мен и можеше да изпили нервичките на всеки що годе нормален ч ...
  997 
Записки от Синята луна
Синята луна е едно от тези неща-планета,спътник, звезда, комета, астероид или нещо друго. Тя е паралелна на Земята, но и идва от самото и ядро. На Синята луна животът не е естествен, а свръхестествен,физиката е метафизика, а химията-алхимия. На Синята луна живее Великият дух. ...
  916 
Магда държеше между зъбите си таблетка цианид. За да я сдъвче и трябваше само причина или случайност. Лежеше на леглото и се опитваше да си спомни колко бяха стъпалата до спалнята и на втория етаж. Нямаше значение, но това я разсейваше от другите и мисли. И пак се върна на първото стъпало. Едно, две ...
  1055 
Небесните пасища са пред мен. Отвеждат ме в Дания. Не искам да бъда, нито да имам.Ръбът на небесните пасища опира на кея. Ръбът съзерцава русалката. Не е от бронз или пяна. От захар е. Карамелена. Чуплива и сладка. Топи се от първия дъжд. Тъгата ù се разточва в конци от памук-захарен. Обточват Златн ...
  1487 
Бутилка от сайдер.
Пяната е червена и сладка
С аромат на череши и захар.
Захар...
Захарни къщички. ...
  815 
Преяждане, поглъщане, обсебване.
Богомолка на разсъмване.
Изядох те, преядох.
Сдъвках те. Горчиш.
Като черен шоколад. ...
  857 
Превключвам си каналите от сериал на сериал и попадам на някакви гарвани и някаква дето се мятка по пясъка и пее,че и е студено. Изведнъж ми светва - я! баба ти Мардж замръзва, тя и без т'ва си е мумия. Пак ще я изкопаят след хиляди годни и ще се въргаля по сцената ляик ъ върджин, а зелени извънземн ...
  1141 
Нося на плещите си целия свят -
болен и безгрешен.
Купувам си рокля -
черна, поредната,
хайку на моята скръб. ...
  1084 
Купих си надежда от бакалия за нещастници.
Купих си чадър в слънчево време.
Препасах се с тиктакащ механизъм
И сама си натиках бакшиш в прашките.
Обадих ти се да плача ...
  1710 
Propuestas
: ??:??