Вървя аз всеки ден по пътища познати
и се натъквам на лица тъй непознати.
Гримаси сложни приковали техните черти,
очи, пропити от сълзи,
тревоги завладели нежните души!
А хората прикриват тези си беди
със грим, червило и погледи встрани.
Но можеш ли да скриеш туй, което най-много те боли,
поривите на сърцето и душата ти!?
Не сме ли хората създадени с уши,
не сме ли надарени със очи,
не обрисуваме ли със лице, с уста, с ръце ...