Вървя аз всеки ден по пътища познати и се натъквам на лица тъй непознати. Гримаси сложни приковали техните черти, очи, пропити от сълзи, тревоги завладели нежните души!
А хората прикриват тези си беди със грим, червило и погледи встрани. Но можеш ли да скриеш туй, което най-много те боли, поривите на сърцето и душата ти!?
Не сме ли хората създадени с уши, не сме ли надарени със очи, не обрисуваме ли със лице, с уста, с ръце всичко, дето трябва да се изрече!?
И нужно ли е със лъжи дори да обковаваме съдбите си...! За да се видим горди в огледалото, да си легнем спокойни под одеалото, защото видите ли - по-безгрешни сме, нали...!? А дали не лъжем себе си...? Дали!? Дали!? Дали...!?
"И нужно ли е със лъжи дори
да обковаваме съдбите си...!
За да се видим горди в огледалото,
да си легнем спокойни под одеалото,
защото видите ли - по-безгрешни сме, нали...!?"
Дали наистина е така....!?!?!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
да обковаваме съдбите си...!
За да се видим горди в огледалото,
да си легнем спокойни под одеалото,
защото видите ли - по-безгрешни сме, нали...!?"
Дали наистина е така....!?!?!