Личен любовник

1 mar 2012, 13:30

Poesía » De amor

680 0 2

Знаеш ли, душата ми се люби,

дори когато тялото е в плен.

И споменът за болката се губи

от толкова сълзи опиянен..

Душата ми се смее и целува,

подобно на глупава, детска душа.

Нищо не крие, не се и преструва -

толкова чиста, сякаш малка сълза...

Душата ми е личният любовник,

който ми дава и страст и утеха.

Тя е силна, макар и затворник,

мачкат я често като скъсана дреха...

Знаеш ли, душата ми е моята воля,

тя ми дава светлина, за да грея.

За душата си няма да спра да се моля,

тя е ранена, ала гордея се с нея...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.