22 ene 2019, 23:40

Липса 

  Poesía
354 2 0
Чакам - дни, нощи, часове,
а минутите с викове
отмерват - липса.
"Мамо"- ръката ми сама написа.
Стиснах я, до кръв!
Споменът гори в свещица
и пука с животинска стръв.
На прага Новата година чука
и ти си тук!
Отново, в чуден сън.
Минало и бъдеще преплели клони
в чудесен звън. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??