Чакам - дни, нощи, часове,
а минутите с викове
отмерват - липса.
"Мамо"- ръката ми сама написа.
Стиснах я, до кръв!
Споменът гори в свещица
и пука с животинска стръв.
На прага Новата година чука
и ти си тук!
Отново, в чуден сън.
Минало и бъдеще преплели клони
в чудесен звън.
Зън, зън, зън!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени