22.01.2019 г., 23:40 ч.

Липса 

  Поезия
5.0 / 6
332 2 0

Чакам - дни, нощи, часове, 

а минутите с викове

отмерват - липса. 

 

"Мамо"- ръката ми сама написа. 

Стиснах я, до кръв! 

Споменът гори в свещица

и пука с животинска стръв. 

 

На прага Новата година чука

и ти си тук! 

Отново, в чуден сън. 

Минало и бъдеще преплели клони

в чудесен звън. 

Зън, зън, зън! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Откакто разбрах Откак разбрах, че по малко умирам, да забърсвам прах се страхувам – (дихания кремира...
  • Как искам да съм благ мехлем, да излекувам всички рани и детелина - за кадем, под камък злото да ост...
  • Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Още произведения »