С мен не се задявай, мъжки,
не ме гледай пак в захлас!
Стара чанта, с нови дръжки,
че и лачена съм аз.
И да ми свалиш дъгата,
в този ясен, слънчев ден,
не ми пука на рогата,
че съм много вит Овен!
С балканджийска съм закваска,
ни съм цвете, нито трън.
Яга и ламята Спаска,
ще те стряскат и насън.
Кажа ли ти: -Бягай! Бегай!
Нищо, че си принц...И крал.
Помоли се...И си легай!
Леко си се отървал!
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados