Лудият гений

29 dic 2020, 18:08

Poesía » De amor

1327 0 0

Лудият гений пак маска навлече:
сиво-черен лоден, черна брада,

сини лещи в очи...
Покрай мене премина

с група от хора.
Гледаше ме, поспря се за миг,
а после продължи...
Играе си със мене...
Да, за него бях поредната играчка,
която той захвърли...
Взе душата ми, сърцето,
а после продължи...
Но си остава лудият гений-

обекта на моите луди мечти...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Лудият гений

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas