Лудият гений пак маска навлече:
сиво-черен лоден, черна брада,
сини лещи в очи...
Покрай мене премина
с група от хора.
Гледаше ме, поспря се за миг,
а после продължи...
Играе си със мене...
Да, за него бях поредната играчка,
която той захвърли...
Взе душата ми, сърцето,
а после продължи...
Но си остава лудият гений-
обекта на моите луди мечти...