Лудостта на деня си отива
Слънцето се облиза,
трепна почервеняло
и заплува към залеза,
с лудостта натежало
и като че през пръсти
изтече във жълтици...
а вечерта си скръсти
умората върху жици.
Оранжевото скочи
прозорци да приспива,
още нещо клокочи,
... лудостта си отива.
© Todos los derechos reservados