Лудостта ти отива
Лудостта ти отива. И когато мълчиш –
пак си лудо игрива. Аз пред теб съм дервиш.
След поредната доза – делник сив и студен,
и в съня ми тревожен – ден и нощ, нощ и ден,
в теб живее вихрушка. В мене – стар, скучен дъб.
Него още го люшка идеалът ми тъп.
Лудостта ти отива. И когато си с мен –
ти си лудо красива. Аз съм влюбен кретен.