4 abr 2013, 9:24  

Лудостта ти отива 

  Poesía
1195 0 8

Лудостта ти отива

 

Лудостта ти отива. И когато мълчиш –

пак си лудо игрива. Аз пред теб съм дервиш.

След поредната доза – делник сив и студен,

и в съня ми тревожен – ден и нощ, нощ и ден,

в теб живее вихрушка. В мене – стар, скучен дъб.

Него още го люшка идеалът ми тъп.

Лудостта ти отива. И когато си с мен –

ти си лудо красива. Аз съм влюбен кретен.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??