Луна

9 dic 2009, 22:39

Poesía » Otra

783 0 6

Луната изгря

и аз стъпих на малката лунна пътека.

Целунах очите на твоята малка звезда.

От лъчите й взех и станах лъчиста и лека..

Вселената кротко заспа

и самотна поех към безкрая,

а просто търсех си сродна душа,

с която безспир да мечтая.

Луната се скри... притъмня

и посоката вярна изгубих.

Как разчитах на тази луна!

Всичко бързо потъна в заблуди...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

paula (Паула Петрова)

2010-01-03T16:49:50+02:00

Благодаря, Никол!!
asizi (Nina Toshich)

2009-12-11T15:50:19+02:00

прекрасно съкровище е стихото ти...специално се кликнах...
paula (Паула Петрова)

2009-12-10T20:22:27+02:00

По моята лунна пътека е по-лесно с приятели като вас
Марияна,Ангел, Виси, Виктор, Ивон и Лунна Светлина!
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

2009-12-10T01:52:53+02:00

За разгаданите заблуди, Паула!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-09T23:09:45+02:00

Много хубав стих, Паула!
А Луната пак ще изгрее...още утре!
Поздрав!
kotel (Мариана Вълкова)

2009-12-09T22:45:45+02:00

Ама така се е облещила...не виждаш ли?Поздрав,лунна!