Луната изгря
и аз стъпих на малката лунна пътека.
Целунах очите на твоята малка звезда.
От лъчите й взех и станах лъчиста и лека..
Вселената кротко заспа
и самотна поех към безкрая,
а просто търсех си сродна душа,
с която безспир да мечтая.
Луната се скри... притъмня
и посоката вярна изгубих.
Как разчитах на тази луна!
Всичко бързо потъна в заблуди...