paula (Паула Петрова)
72 926
9.12.2009 г., 22:39 ч.

Луна 

  Поезия » Друга
731 0 6

 

 

 

 

 

 

 

Луната изгря

и аз стъпих на малката лунна пътека.

Целунах очите на твоята малка звезда.

От лъчите й взех и станах лъчиста и лека..

Вселената кротко заспа

 и самотна поех към безкрая,

а просто търсех си сродна душа,

с която безспир да мечтая.

Луната се скри... притъмня

и посоката вярна изгубих.

Как разчитах на тази луна!

Всичко бързо потъна в заблуди...

© Паула Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??