Бродирай нощите ми във лилáво,
Луна! Сестра по скръб и по страдание.
Ти знаеш колко и кога съм права,
но отминаваш грешките с мълчание.
Повеждаш ме към здрачните си истини.
Измисляш ми незрими оправдания.
Лекуваш ми неволите пречистени.
Във смях превръщаш тихите стенания.
Пратѝ звездите – верните си кучета –
да ме люлеят в мрежите си синкави.
Дано накрая някак ме научат
да стъпвам по небцето на инстинктите.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados