Бродирай нощите ми във лилáво,

Луна! Сестра по скръб и по страдание.

Ти знаеш колко и кога съм права,

но отминаваш грешките с мълчание.

Повеждаш ме към здрачните си истини.

Измисляш ми незрими оправдания.

Лекуваш ми неволите пречистени.

Във смях превръщаш тихите стенания.

Пратѝ звездите – верните си кучета –

да ме люлеят в мрежите си синкави.

Дано накрая някак ме научат

да стъпвам по небцето на инстинктите.