Ti6o_tr
7 25
5 sept 2007, 10:40

Луната 

  Poesía
864 0 3

Създай ме през нощта,
образ мой - създай ти,
погледни ме през деня,
но обичай ме завинаги.

Бъди красива като луната,
бъди нежна като звездата,
но - луничка те наричам,
защото много те обичам!

Цвете, светъл лунен лъч
внесе в мойто сърчице,
върна блясък в моите очи
и сега... е в твоите ръце!

Целунат от луната, аз се реех,
от любовта и жизнено се смеех.
Ако можех да гушна светлината,
не ще има място на земята...

Място, в което да не те прегърна,
топлината и вкусът ти да усетя,
очите тъй познати аз да зърна,
начин да покажа в мен поета...

Звезди по небосклона - безброй,
луната само една е около Земята,
но със нея настъпва тихия покой,
във нощта съм само с топлината
... но затова пък твой!...


На 05.08.07г. и моята мила любима Тети! ;
                                       05.09.07г.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не неса , ако бяха щеше да пише , че е за нея
  • Здравей, Тихомире! Радвам се , че отново си тук с красивите си слова.И сега ли са за Теди? Щастливка е тя.
  • Тишо, многоточието е от три (3) точки. бъди така добър да не го умножаваш отново.
Propuestas
: ??:??