Anita765 (Ани Монева)
296 11769
31 oct 2012, 0:10

Луната е жена 

  Poesía
1400 0 14

 вдъхновено от:    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=289517

 

 

Aко някога облак скрие луната,

ти недей, недей да тъжиш.

Има нещо в звука, в тишината,

навярно и в нея тъгата гнезди.

 

Ако някога, щом небето  е тъмно

и не чуваш да шепнат звезди,

обърни се към своята мъдрост,

погледни я само с лунни очи.

 

Ако някога някой така е преминал,

че е докоснал света ти с ръка,

после спрял е в твойта ранимост,

носел е в себе си образа на жена.

 

А жената навярно е цяла луна

и когато тъгува зад облак, се крие.

Непълнолуние няма просто така…

Нужно е само облака да закриеш.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??