31.10.2012 г., 0:10 ч.

Луната е жена 

  Поезия
1434 0 14

 вдъхновено от:    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=289517

 

 

Aко някога облак скрие луната,

ти недей, недей да тъжиш.

Има нещо в звука, в тишината,

навярно и в нея тъгата гнезди.

 

Ако някога, щом небето  е тъмно

и не чуваш да шепнат звезди,

обърни се към своята мъдрост,

погледни я само с лунни очи.

 

Ако някога някой така е преминал,

че е докоснал света ти с ръка,

после спрял е в твойта ранимост,

носел е в себе си образа на жена.

 

А жената навярно е цяла луна

и когато тъгува зад облак, се крие.

Непълнолуние няма просто така…

Нужно е само облака да закриеш.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много красив, запомнящ се стих...
    като вдъхновението...
  • лунно - загадъчен стих, Ани...
    много нежно...!

    поздравления!!!
  • Браво!
  • Добро сравнение. Аз се чудех защо обичам да наблюдавам луната! Браво, Ани!
  • Беше удоволствие за мен!
  • Непълнолуние,жена и фотограф.
    И Лунната соната в тишината...
    Една недоизказана тъга
    сред облаците носи вятърът...

    Поздравления за вдъхновителя и изпълнителката!
  • Различна си тук, Ани...
    но ми харесва сътвореното!
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
    На Кадир специално благодаря за вдъхновението!
  • Ах, тази загадъчна и красива луна... Браво и на теб, и на фотографа, който те е вдъхновил!
  • Беше удоволствие за мен ...
  • Много хубав стих,Ани!Поздрави и от мен!
  • Поздрави за стиха, Ани!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    А жената навярно е цяла луна
    и когато тъгува зад облак, се крие.
    Непълнолуние няма просто така…
    Нужно е само облака да закриеш.
  • Монева, толкова тънък, микрофибърен смисъл носи този текстоват похват...
    Римата "крие-закриеш" е най-великата от Кирил Назъров насам!
Предложения
: ??:??