Лунен лъч намѐсто пръстен,
вместо клетва – тъжен стих –
нежно с името ти кръстен
аз насън ти подарих.
От дъждеца мокра песен
полъх от парфюм и звук,
с който в мислите унесен
да почувстваш, че съм тук.
Повей от ветрец среднощен,
лист отбрулен позлатен.
Есен е, но светят още
в сънища за теб и мен,
сто светулки и щурците,
влюбени са до захлас...
В звездопади летни скрит е
път за теб, за мен, за нас...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados