Лунен вятър

10 ago 2016, 8:47

Poesía » De amor

878 0 5

Лунен вятър разплита косите

на върбите във тиха тъма,

а сърцето изплаква мечтите

във покоя на нощна тъга.

Шепот странен се носи в тревите

и потрепват листата –сърца,

звездна люлка небето изплита

и се люшва над сънни поля.

Нечий спомен ранява покоя

със сълзите, дошли изведнъж,

ще разкрие ли тайната своя

в тишината късният дъжд.

Живка Юрукова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.