yurukova
41 el resultado
Когато те сънувам
нощем
във шеметния дъх
на тишината,
разбирам, ...
  667 
Не чакам никого…
на прага на времето,
тук, където свършват
всички пътища…
Ти не дойде… ...
  555 
Аз съм дива река...
Как ще ме спреш?
Аз съм скитник-вятър…
Как ще ме уловиш?
Аз съм полет на птица в небето... ...
  576 
Понякога си изгубил пътя. Объркан си и разочарован. Някой ти е подложил крак и те е спънал. Приятели са те предали. Има толкова много неща, които могат да те засегнат, обидят, наранят...
Струва ти се, че Фортуна ти е обърнала гръб. Съдбата те е подхлъзнала. Озовал си се в положение, от което не вижд ...
  1475 
В детството си имах една приятелка, която се казваше Мирослава. Тя учеше в гимназията, а аз бях едва на пет години. Разликата във възрастта ни не ни пречеше да общуваме и да се забавляваме безкрайно, когато бяхме заедно. Тя имаше прекрасни колекции хербарии от най- различни цветя, които беше събирал ...
  873 
В шепите вятърът носи
дъх на уханни липи,
люшват глави дългокоси
стройните сънни върби.
Тихо на пръсти в покоя ...
  957 
Лунен вятър разплита косите
на върбите във тиха тъма,
а сърцето изплаква мечтите
във покоя на нощна тъга.
Шепот странен се носи в тревите ...
  1006 
Понякога се връщам във съня-
градините на детството ухаят,
сподиря ме със огнен смях деня,
ръцете му възторжени ме галят.
Откривам извора на радостта, ...
  640 
Сълзата на нощта
Търкулна се сълзата на нощта
по бузата на мрака черен,
изгуби се внезапно във дъжда
в сърцето на копнеж неверен. ...
  1077 
Ще премина на пръсти край мрака,
а в гнездото на лунна любов
южен вятър все още ме чака
със целувки и тих благослов.
Ще прегърне ли той в тишината ...
  626 
Лятото се скита във горите
по стъпките на плахи самодиви,
от аромата на цветя изплита
мрежи за мечтите им красиви.
Търси нежност в ласката на вятър ...
  734 
Лятото заминах при баща ми в Италия.Той имаше много хубава къща на брега на едно езеро. Заспивах омаяна от щурците и уханието на цветята, което се носеше навсякъде около мен. Чувствах се така, сякаш бях прегърната от топлите и уханни, нежни и въздушни ръце на лятото. Събуждах се от прохладата на утр ...
  847 
Случайността е моят цар и моят бог,
във напрежение пред нея коленича,
тя ме отблъсква с отказа си строг
или е моят храбър рицар.
Не чужда воля, не приятелска ръка ...
  609 
Лятото се скита във горите
по стъпките на плахи самодиви,
от аромата на цветя изплита
мрежи за мечтите им красиви.
Търси нежност в ласката на вятър ...
  706 
Препуска през мрака стремглаво
самотната лунна тъга -
в сърцето тупти незабрава -
бързеи в буйна река.
Нощта със коси разпилени ...
  624 
Искам да поспра в тъмата
под клоните на явора зелен,
да се сгуша в топъл вятър,
в сънния покой стаен.
Искам да прегърна тишината, ...
  616 
В танца на тревите във полята,
с полъха на вятър страстен, южен,
с пеперуди пъстри във косата
пролетта танцува валса теменужен.
Втурва се в потоци бързоноги, ...
  664 
Очакване
Сълзата на вятъра литва
към здрача, потънал в тъга,
моята болка е сляпа молитва
в душата на лунна мъгла. ...
  670 
Ти закъсня, виелицата вие!
Ти закъсня, затрупа те снегът!
Леден къс сърцето ти дали е
или вълна разбита във брега?
Жадувам стъпки тихи да преминат ...
  591 
Ако този сън не ме рисува,
ако тази нощ не ме дари,
може би така ще ме жадува
само спомен искрен до зори.
Ако този миг те омагьосва, ...
  775 
Ако мракът прегърне тревата
със възторжени млади ръце
във покоя на нежното лято,
то ще трепне със живо сърце.
Ще се носят в тъмата светулки ...
  712 
  1073 
  1035 
Не тъгувай
Не тъгувай, сърце, в мрака само
звезден дъжд се стопява в нощта
и с целувка по лунното рамо
вън бледнее съня в утринта. ...
  860 
  935 
Слънчев дъжд е любовта ми,
може би е топъл стих,
тя е шепот, който мами
и е вятър странно тих.
Тя е ласка на луната, ...
  753 
Сълзите на дъжда ще ти изпратя,
усмивката на бледата луна,
ръце уханни на самотен вятър
и сребърния полъх на съня.
Целувката на люлякови нощи, ...
  771 
***
В танца на тревите във полята,
с полъха на вятър страстен, южен,
с пеперуди пъстри във косата
пролетта танцува валса теменужен. ...
  752 
С безнадеждна и тиха тъга
търси вятърът бяла утеха.
Във безмълвна и сънна трева
смъква споменът старата дреха.
Безутешни и бледи звезди ...
  732 
***
Безпътна като просяк сляп
от самота разнищвана изгарям.
Съчувствието ти – подхвърлен хляб
с трохите си горчиви ме задавя.
И бледа като лунна светлина ...
  616 
Една звезда ти пращам в мрака,
като сълза отронена на кея,
една целувка – по бездомен вятър,
дано да си щастлив от нея.
Далеч от мен не мога да те стопля. ...
  983 
В среднощен шепот, в мрак орисан
бленуван сън в тревите спи.
Единствен вятърът залисан
в косите на върби шуми.
В среднощна доба, в тайно време ...
  1020 
Вятър с призрачна душа
броди из поле узряло.
Търси той изгубена следа –
сянката си в звездно огледало.
Но проблясва в мрака натежал ...
  833 
Сбогуване
В тишината на лунния вятър,
във покоя на нощна тъга
твоите стъпки отекват нататък,
а пък мракът потръпва снага. ...
  799 
Сън се ражда в сърцето на мрака
и се люшва в поле златокосо,
може би някой нейде ме чака
във покоя на лятото босо.
Тайна нежна потрепва в листата, ...
  1008 
Очаквам те, а пролетта нахлува,
във клоните събудени цъфти.
Полето вън за ласките жадува
на топло слънце в младите треви.
В стъблата, възродени от магия ...
  875 
Тишината блести над потока,
оглушал от въздишки и смут.
Търси своята вярна посока
посребреният вятър от студ.
Той се лута по пътища стари, ...
  664 
Ще питам северния вятър,
той плаче ли за теб сега,
или случайно по стъклата
се стичат капки самота.
Ще питам утрото смълчано, ...
  1075 
На залезите ехото заглъхва
и мракът като змей се спуска
над хребета, потънал във забрава.
Една надежда се задъхва –
мъгла над сънната дъбрава, ...
  768 
Душата ми преброди мрака.
Премина през реки от лунна жал.
И нейде с птиците самотни плака,
загърната във спомен закъснял.
Посрещна тя на изгрева покоя. ...
  1130 
Propuestas
: ??:??