11 mar 2008, 11:14

Лунна жажда 

  Poesía
832 0 3
 

Лунна жажда за вятър лелее,
с морския бриз в сън да се слее.
Луната - непорочна и сама,
властва пак над жадната тъма.

Обкръжена от хиляди звезди,
омраза в сърцето и кипи.
Проклятие и сянка рисуват
врагове - насред нощ будуват.

Осъдена е в мрак да танцува,
зора и вълни да сънува.
За Слънцето мечтае, копнее,
в светлина и страст да живее.

© Страхил Събев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??