Лунна нощ

Лунна нощ, изпълнена със звезди...

Разхождам се сама по морския бряг.

Зад всяка песъчинка крият се безброй мечти.

Пристъпвам бавно от крак на крак

и мисля за отминалите дни.

Отправям поглед към пълната луна.

Усещам как облива ме нейната светлина.

Вятърът полъхва моите коси.

Спокойствие се чете в сините очи.

Кой би сравнил човешкия живот с нощта?

Представи си, че вървиш по лунната пътека.

Луната осветява пътя към целта,

ти я следваш и се чувстваш сигурна и лека.

Безстрашно протягаш своята ръка,

но облаци се появяват в този миг

и оставаш в непрогледна тъмнина,

на далече се разнася тъжният ти вик...

Мислиш, че си се изгубила, но, уви,

Луната пак изгрява и посочва пътя ти.

Продължаваш да вървиш в светлина,

стремиш се да не паднеш в пропастта.

А животът не е ли една игра,

в която се опитваш да направиш пак това?