13 sept 2011, 21:36

Лунна светлина 

  Poesía » De amor
511 0 2

ЛУННА СВЕТЛИНА

 

В гората вървят двама ръка за ръка -

те влюбени са, по всичко личи,

жената млада е - кърши стройна снага,

а той я гледа със жадни очи.

 

Дърветата са застинали в приказен сън.

Дори в листата ветрец не шуми.

Лунна светлина залива всичко навън.

Мило звучат любовните думи.

 

Потоци от сребърна, лунна светлина

между дърветата се прокрадва.

Сърцето прелива от сладост, топлина

и вълшебните чувства го грабват.

 

Природата - този неповторим творец,

тази чудна, пълнолика, сребриста луна...

Изглежда ми като в приказен дворец.

Всичко е тъй нереално красиво сега.

 

Отново в ясните майски ранни зори

природата свежа се пробужда.

Слънцето ни изпраща сияйни зари

и луната далече,  далече прокужда...

 

Отварям аз уморените си очи -

приказката вълшебна къде е?!

Гледам - няма ги и сребърните лъчи

и магията лунна зачезва, бледнее.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??