ЛУННА СВЕТЛИНА

В гората вървят двама ръка за ръка -

те влюбени са, по всичко личи,

жената млада е - кърши стройна снага,

а той я гледа със жадни очи.

Дърветата са застинали в приказен сън.

Дори в листата ветрец не шуми.

Лунна светлина залива всичко навън.

Мило звучат любовните думи.

Потоци от сребърна, лунна светлина

между дърветата се прокрадва.

Сърцето прелива от сладост, топлина

и вълшебните чувства го грабват.

Природата - този неповторим творец,

тази чудна, пълнолика, сребриста луна...

Изглежда ми като в приказен дворец.

Всичко е тъй нереално красиво сега.

Отново в ясните майски ранни зори

природата свежа се пробужда.

Слънцето ни изпраща сияйни зари

и луната далече,  далече прокужда...

Отварям аз уморените си очи -

приказката вълшебна къде е?!

Гледам - няма ги и сребърните лъчи

и магията лунна зачезва, бледнее.