Лунната соната

2 ago 2012, 23:17

Poesía » De amor

560 0 1

Паяжина тънка от сребърни лъчи,

луната бялата пътека озарява

и двама с теб, изгубени в мечти,

се носим леко, а нощта ни поздравява.

Звездите загадъчно ни се усмихват,

вятърът ни гали с нежен повей,

стъпките бавно в тишината стихват,

ти и аз сами сме в тъмнината.

Светулките ни сочат пътя към реката,

забравен, той отново ни зове,

шепне, обещава лек за самотата,

споменът е тъй реален в моето сърце.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

KatiaMihailova (Катя Михайлова)

2012-08-03T11:06:38+03:00

Толкова е нежно! Поздрави, Христина!