Паяжина тънка от сребърни лъчи,
луната бялата пътека озарява
и двама с теб, изгубени в мечти,
се носим леко, а нощта ни поздравява.
Звездите загадъчно ни се усмихват,
вятърът ни гали с нежен повей,
стъпките бавно в тишината стихват,
ти и аз сами сме в тъмнината.
Светулките ни сочат пътя към реката,
забравен, той отново ни зове,
шепне, обещава лек за самотата,
споменът е тъй реален в моето сърце.