margo2811 (Маргарита Йорданова)
31 215
15 jul 2008, 14:10

Лунно 

  Poesía
1247 0 14

Лунно

Не може вятърът да прочисти душата ми.

И дъждът не измива сълзите.

Заедно сме само с луната.

И тя като мен скитница.

Бродници, скрити под нощно було,

никой да не вижда тъгата ни.

Земя и небе трасират

пътя на самотата.

Аз изпращам неми послания.

Тя - лунна пътека ми хвърля.

Звезден прах ще събирам.

До утре. До моето ново

лунно безсъние.

© Маргарита Йорданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??