15.07.2008 г., 14:10 ч.

Лунно 

  Поезия
1341 0 14
Лунно
Не може вятърът да прочисти душата ми.
И дъждът не измива сълзите.
Заедно сме само с луната.
И тя като мен скитница.
Бродници, скрити под нощно було,
никой да не вижда тъгата ни.
Земя и небе трасират
пътя на самотата.
Аз изпращам неми послания.
Тя - лунна пътека ми хвърля.
Звезден прах ще събирам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Йорданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??