Във мисли от тръни горят сетивата,
без болка останали в топлата нощ…
Във ледена пара изгарят душата,
потънали в своя ограбен разкош.
И някак без думи крадеш от Морето,
плетейки го в тихи слова от стъкло,
а то през вълните ти шепне в ушето,
забравяйки своето сляпо око…
Омайваш го както омайваш и други!
О, мила ми синя прекрасна Луна,
аз знам невярна си ти за съпруга!
Ах, топлейки моята стара душа… ...