valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
26 ene 2007, 5:52

ЛУНОСЛОВИЕ I 

  Poesía
643 0 6

Дали луната всяка нощ ме гледа

 през процепа на плътното перде

и силната любов я прави бледа

пред моя сън спокоен на дете?

 

Дали събира всяка нощ звездите

 да им говори шепнешком за мен

 и топло ме целува по мечтите,

за да съм силен следващия ден?

 

Дали на облаците моя сън разказва

 и ги разпръсква в чужди небеса?

Дали и през деня не ми показва

 най-вярната посока на света?

 

Не знам дали луната ме обича,

но образът й с нежност ми шепти,

когато тайничко през процепа наднича:

„Спокоен спи, спокоен спи, спокоен спи…”

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??