Лятна вечер...2

Един Далечен вихър

премина жизнерад

и над Земята тихо

повея с летен хлад...

И с аромат разкошен

на билки и треви

отмина полунощен,

но нежност прояви...

В небето сви грижовно

към първата звезда

и върна се любовно

във птичите гнезда...

Разбуди и певците

чаровни на нощта,

защото без щурците

все тъжна си е тя...

...Тъй много вихри виха

след гаснещия ден,

че даже оня вихър

затихна уморен...

А от звездите вече

пристъпи нов „играч” --

изящна лятна вечер

с крила от синкав здрач...

... Върви едно момиче,

протяга ми ръка

и в здрача то прилича

на приказно сега...

Но приказка коя  ли

в нощта да избера́,

понеже тъй реални

люлее то бедра?...

По – приказно от всичко

разказвано до днес:

бе моето момиче

изваяно с финес...

Със роклята му цветна

бе вятър заиграл,

косата си отметна

то в палав ритуал,

ветрилно я разпръсна

по обли раменѐ

и мисъл земетръсна

моментно ме обзе...

Онази мисъл вечна

щом срещне мъж жена,

в  такава чудна вечер

при звездна светлина...

И то със много грация

и чар ми омиля́ –

вълни от гравитация

когато разпиля...

Една звезда политна

с привет от Вечността...

Луната любопитна

надникна във нощта...

... А изведнъж китара

в далечен лес елхóв,

проплака от: невярата

в Човешката любов,

че нейде сред дърветата

на приказния лес,

с китарите, поетите,

се лутат и до днес...

Защото вечер винаги

те чувстват Вечността

и струни са веригите

безумни на страстта...

        *   *   *   *

... А още и понеже

изгрее ли Луна:

– мъжете в порив нежен

мечтаят за Жена!...                 

02.07.2020.