Лятна вечер...2
Един Далечен вихър
премина жизнерад
и над Земята тихо
повея с летен хлад...
И с аромат разкошен
на билки и треви
отмина полунощен,
но нежност прояви...
В небето сви грижовно
към първата звезда
и върна се любовно
във птичите гнезда...
Разбуди и певците
чаровни на нощта,
защото без щурците
все тъжна си е тя...
...Тъй много вихри виха
след гаснещия ден,
че даже оня вихър
затихна уморен...
А от звездите вече
пристъпи нов „играч” --
изящна лятна вечер
с крила от синкав здрач...
... Върви едно момиче,
протяга ми ръка
и в здрача то прилича
на приказно сега...
Но приказка коя ли
в нощта да избера́,
понеже тъй реални
люлее то бедра?...
По – приказно от всичко
разказвано до днес:
бе моето момиче
изваяно с финес...
Със роклята му цветна
бе вятър заиграл,
косата си отметна
то в палав ритуал,
ветрилно я разпръсна
по обли раменѐ
и мисъл земетръсна
моментно ме обзе...
Онази мисъл вечна
щом срещне мъж жена,
в такава чудна вечер
при звездна светлина...
И то със много грация
и чар ми омиля́ –
вълни от гравитация
когато разпиля...
Една звезда политна
с привет от Вечността...
Луната любопитна
надникна във нощта...
... А изведнъж китара
в далечен лес елхóв,
проплака от: невярата
в Човешката любов,
че нейде сред дърветата
на приказния лес,
с китарите, поетите,
се лутат и до днес...
Защото вечер винаги
те чувстват Вечността
и струни са веригите
безумни на страстта...
* * * *
... А още и понеже
изгрее ли Луна:
– мъжете в порив нежен
мечтаят за Жена!...
02.07.2020.
© Коста Качев Всички права запазени