19 mar 2021, 8:25

Лятно равноденствие 

  Poesía » Filosófica
1226 0 0
Достига лятото предела си
на щедрост без задръжки.
Пронизва ни слуха и хорът на цикадите,
полепнали по старите привички.
Преди началото на края се стараят
да задържат за още малко
ефимерната ни усетливост за значимост,
че сме вечни и незаменими божи птички.
Вулканът огнен е събуден, чака дан,
издишва тежко, гневна лава тлее.
Красиво зарево, възторг и ужас спотаен,
доколкото е верен погледът ни изумен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??