Лятото

12 nov 2008, 19:07

Poesía » Otra

504 0 3

Отива си - задъхано

и тръпнещо.

Изгубва се,

препуска с огнен дъх.

Сърцето му - изгарящо

и слънчево

аз искам да запазя

вечно в свойта гръд.

Косата му е волна

като вятъра,

а устните му - с дъх

на пясък и море.

Наметнало се е с

воал от водорасли

и мургави и боси

са му стройните нозе.

Опитвам се с

ръка да го докосна,

а то ми се изплъзва

ловко и със смях.

Поглежда ме

и смига дяволито.

А догодина, обещава,

че ще дойде пак.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Mariq_Vergova (Мария Вергова)

2008-11-13T09:59:15+02:00

Ваня, Марианe, благодаря! Стихчето е безкрайно старо, но вчера така ми домъчня за топлото лято, че реших да го пусна
marivladi (Мариан Горанов)

2008-11-13T09:53:09+02:00

Браво, много е сладурско! Невероятно е как успешно прелиташ от тема в тема и твориш! Поздрави!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-11-12T19:40:43+02:00

Ех, че хубаво!
Любимото ми лято в твоя стих!
Поздрав!