(или просветляване на тъжното момиче)
В цвета на роза лъч ще си откъсна,
ще го празнувам морски чак до кея,
а после сред душата ще го пръсна
и в нея слънчево ще заживея.
Небесният му ритъм ще прихвана,
в мехлема му целебен ще порасна,
ще ми погали всички скрити рани,
тъгата ще се разшири напразно,
а после ще се свие и изчезне,
усетила, че вятърът ѝ куца.
И няма място за раздута бездна, ...