zelenaradost
456 el resultado
Денят се ражда без следа от проза,
разлива най-красивия пожар –
ухае изгрев с аромат на роза,
безценен всеки миг – божествен дар.
Животът крие своята загадка ...
  26 
Мирише ми на есен, но е пролет,
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...
  47 
Какво е миг - лети, лети в безкрая -
го каза мама, как да го позная,
какво ли е, защо ли съм вселена -
щом тате рече, как се скрива в мене,
щом буквите са 30, се повтарят ...
  84 
Любов, защото те намерих,
крилите си над мен разпери
и всички влюбени моменти
в щастливи, тихи сантименти.
Обичам, къдраво момчето, ...
  108 
Не утро в залива, копнеж се лее –
красив и неочакван, чудодеен,
и цветен, и щастлив е, ежечасен,
копнеж се слива с волната нагласа
на морска неочаквана разходка, ...
  64 
Това е слънчева импресия,
лъчи, които влюбено блестят,
любовни атоми в прогресия
в мига от щастие с възторг летят.
Живеем в нежното смирение ...
  76 
Обичам те с най-къдравата си поезия,
с най-нежните си светове,
в щастливата и тиха, влюбена кохезия,
която най навътре ни зове.
Мигът расте красив и мил, и нестъписан е ...
  99 
Сред бялото живота се променя
и черното видя го и се скри,
порок и ужас дремят неизменно
но бягат от снега, снега гори
безсрамие, безумие и похот, ...
  74 
Моят снежен час удари,
сняг вали през януари,
бавно, кротко си тече,
бяло всичко где го свари,
черното се разтовари, ...
  122 
Колко гнет
в този нет,
скъп товар
като дар,
гълтай, екс, ...
  106 
Тиха, топла зима
вън така блести,
вярно вятър има,
значи ще лети.
Значи ще доплува ...
  146 
Морето е молитва,
а сините вълни
щастлив възторг изпитват,
в мен, Боже, остани,
и нека бъда вяра, ...
  107 
Годината да е щастлива,
с красиви, смели рамене,
детето в нас да е игриво
до смях, до искрено поне.
И здравето да ни обича, ...
  76 
Снегът е вяра
и бели чудеса,
снегът отваря
възторг и небеса.
Вратата снежна ...
  105 
Защото не умира, а се ражда
от истинска и неподкупна жажда
и влюбена в живота, тя намира,
щастлива смисъла си, не умира,
защото търси думите си бавно, ...
  154 
Обичам те като поезия
от къдрава щастлива лава,
как тихо и красиво влезе и
във всеки миг растеш, изгряваш,
и свети ти косата нежната ...
  128 
Сърцето плува - влюбен порив
в най-нежния възторжен миг
и зимата ще се отвори,
през преспи сняг до слънчев вик,
и зимата ще заприлича ...
  117 
Дъждът вали – бял, тих, смирен –
предколедната ни утеха
и е за мен, за теб, за мен,
за теб и капките ни взеха
във свойте волни ширини, ...
  114 
Обичам те свободно и щастливо,
и стих след стих красиво се разлива,
и къдравите ти коси дочувам,
как влюбени са в мен, и се вълнуват
от всички споделени дреболии, ...
  100 
Тишината без думи
нещо свое нарежда,
а светът е безумен,
с много криви надежди,
с много смели завои ...
  121 
Снегът идва късно,
дори не усетих,
как всичко поръси,
ухае и свети.
Щастлив и небесен, ...
  125 
Обичам те до слънчево сияние,
обичам те до сбъдната мечта,
обичам те до тихо съзерцание,
обичам те и в миг до теб летя.
Обичам те до морско вдъхновение, ...
  171 
Дъждовно утро с ноемврийски порив
до есенно така ме наваля
и мокра съм, щастлива съм до корен,
и весела съм, чиста, не боля.
Навярно зима идва неусетно, ...
  155 
Есента своя мир ми донесе,
без да иска в замяна, какво
и защото е влюбена есен,
как празнува във всяко дърво,
как безкрайно, щастливо рисува, ...
  161 
Морето ми е чисто и красиво
и се разхожда вътре нейде в мен,
вълните му от стихове разливат
денят ми в багри есенни роден.
Морето ми е жълто като круша, ...
  127 
Най-есенното чувство в мен полита
и търси нежния ти лик,
къде си къдрава любов, не питам,
открила тайния език,
в очите ти от влюбени вселени ...
  176 
Сърцето ме обича да те гледа
и после в погледа ти да цъфти,
мигът е пръв и сякаш е последен,
а после в новия изгряваш ти.
И после миг след миг как продължаваш ...
  156 
Живея в споделената любов,
която в есента полита,
щастлив е твоя тих и нежен зов
и всеки миг за теб ме пита.
Какво да кажа, думите растат ...
  151 
Есенно, щастливо
в твоя поглед благ,
нежен си, преливаш,
о, кажи го пак,
думите не стигат, ...
  367 
Есенното чувство
има къдрав цвят,
влюбено изкуство
как към теб летя,
тихо и щастливо ...
  132 
Как есен сля се любовта
в една възторжена поема
и в слънчев миг към теб летя,
от твойта нежност да си взема,
най-къдрав огън да усетя, ...
  243 
Есен се понесе
в слънчевия ден,
радост ми донесе
с порив откровен.
Нежна е и грее ...
  162 
Лятото ще си замине
в южните страни,
слънцето расте, не стине,
още си сладни.
Есен идва, грее, свети ...
  164 
Обичам те, нима е нужно
и как, защо да обяснявам,
стихът се лее теменужно
и плувам в чистата му лава,
щастлива в твоите зеници, ...
  200 
Морето, вече есенно, е наше
и плажът, още топъл, си е наш,
минутите са тръгнали на паша,
събират си възторг, щастлив кураж,
събират си море, че после суша, ...
  211 
Ухае ми на есен. И говори
на слънцето езика вътре в мен
и топла есен нежно ще отвори
денят ми още с миди украсен.
Съблича лято цветната си дреха ...
  239 
Събужда се деня като спектакъл
за ново и различно приключение,
а погледът ти е щастлив и вакъл
и любовта е в лятно измерение.
И морска се разлива чак до плажа, ...
  248 
Мигът предвкусва влюбено значение,
когато всичко капе в нас щастливо
и любовта е лятно изречение,
което все расте, не си отива,
без точка, запетаите ги няма, ...
  230 
Лятото с морето свири,
изгревът оставя дири–
розови и после златни
в нежна лятна необятност.
Търся те и те намирам, ...
  235 
Лятото разпери
слънчеви ръце,
морска шир намери
с розово лице,
а под него синьо ...
  177 
Propuestas
: ??:??