zelenaradost
468 el resultado
Дъжд вали и ме унася,
капе дъжд и е прекрасен,
нищо, че студено капе,
пролетен е и не хапе.
Дъжд вали, расте, не спира, ...
  42 
Сняг се сипе като песен,
капе сняг - щастлив, унесен,
всичко чисто, всичко бяло,
всичко нежно засияло.
Мирисът на сняг е пресен, ...
  66 
Защото днес така ми се мълчи,
а и не знам какво ли ми се казва,
бесилото на всички ни личи,
предателството как тежи и смазва.
Забравата разкъсана за миг ...
  144 
Копнеж, любов и чувството се вие
като спирала от възторжен ток
и вътре във спиралата сме ние,
небето е близо, и близо е Бог.
Къде сме, кога сме, летим, не знаем ...
  57 
Аз защо ли така те обичам,
но не знам и за мене е тайна
щом те видя, към тебе потичам,
щом река съм безспир всеодайна.
Който иска да търси причини, ...
  121 
Обичам те, това е нежна дума,
която в мен разлива влюбен блясък,
животът ми без теб расте безумен
и само в тебе сме море и пясък,
и само в тебе сме море и суша, ...
  87 
Обичам те, това е чисто, нежно,
красиво чувство, къдрава поема,
мигът копнеж разлива до безбрежност
и с изгревът в очите ти поемам
навътре в най-щастливата надежда, ...
  61 
Погледнеш ли ме, вече се разсмивам,
смехът се възхищава и те търси,
и огънят ти в мене се разлива
като вълнуващ, неочакван бързей.
О, как се носиш в слънчевата дреха ...
  79 
Софийска нощ и всичко в мен тече
през някаква измислена България,
която как ли ще се нарече,
когато всичко дращи, плаче, пари и
животът ми прилича на геврек ...
  138 
От всички най-обичани поети,
за мен си най-любимия поет,
косата ти е къдрава и свети,
когато с мен си истински зает.
Мълчанията леят нежни думи, ...
  94 
Ухае ми на пролет. На зелено.
На малки, свидни, нежни чудеса.
Вкусът на слънце капе неизменен.
Разцъфнали дърветата блестят.
Усещам приказната атмосфера, ...
  84 
Най-къдравото вдъхновение
към мен възторжено лети,
стремеж без капчица съмнение
и в който ме посрещаш ти.
Най-влюбеното ти копнение ...
  110 
Денят се ражда без следа от проза,
разлива най-красивия пожар –
ухае изгрев с аромат на роза,
безценен всеки миг – божествен дар.
Животът крие своята загадка ...
  124 
Мирише ми на есен, но е пролет,
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...
  119 
Какво е миг - лети, лети в безкрая -
го каза мама, как да го позная,
какво ли е, защо ли съм вселена -
щом тате рече, как се скрива в мене,
щом буквите са 30, се повтарят ...
  198 
Любов, защото те намерих,
крилите си над мен разпери
и всички влюбени моменти
в щастливи, тихи сантименти.
Обичам, къдраво момчето, ...
  154 
Не утро в залива, копнеж се лее –
красив и неочакван, чудодеен,
и цветен, и щастлив е, ежечасен,
копнеж се слива с волната нагласа
на морска неочаквана разходка, ...
  126 
Това е слънчева импресия,
лъчи, които влюбено блестят,
любовни атоми в прогресия
в мига от щастие с възторг летят.
Живеем в нежното смирение ...
  125 
Обичам те с най-къдравата си поезия,
с най-нежните си светове,
в щастливата и тиха, влюбена кохезия,
която най навътре ни зове.
Мигът расте красив и мил, и нестъписан е ...
  142 
Сред бялото живота се променя
и черното видя го и се скри,
порок и ужас дремят неизменно
но бягат от снега, снега гори
безсрамие, безумие и похот, ...
  112 
Моят снежен час удари,
сняг вали през януари,
бавно, кротко си тече,
бяло всичко где го свари,
черното се разтовари, ...
  159 
Колко гнет
в този нет,
скъп товар
като дар,
гълтай, екс, ...
  140 
Тиха, топла зима
вън така блести,
вярно вятър има,
значи ще лети.
Значи ще доплува ...
  182 
Морето е молитва,
а сините вълни
щастлив възторг изпитват,
в мен, Боже, остани,
и нека бъда вяра, ...
  138 
Годината да е щастлива,
с красиви, смели рамене,
детето в нас да е игриво
до смях, до искрено поне.
И здравето да ни обича, ...
  108 
Снегът е вяра
и бели чудеса,
снегът отваря
възторг и небеса.
Вратата снежна ...
  140 
Защото не умира, а се ражда
от истинска и неподкупна жажда
и влюбена в живота, тя намира,
щастлива смисъла си, не умира,
защото търси думите си бавно, ...
  189 
Обичам те като поезия
от къдрава щастлива лава,
как тихо и красиво влезе и
във всеки миг растеш, изгряваш,
и свети ти косата нежната ...
  163 
Сърцето плува - влюбен порив
в най-нежния възторжен миг
и зимата ще се отвори,
през преспи сняг до слънчев вик,
и зимата ще заприлича ...
  175 
Дъждът вали – бял, тих, смирен –
предколедната ни утеха
и е за мен, за теб, за мен,
за теб и капките ни взеха
във свойте волни ширини, ...
  159 
Обичам те свободно и щастливо,
и стих след стих красиво се разлива,
и къдравите ти коси дочувам,
как влюбени са в мен, и се вълнуват
от всички споделени дреболии, ...
  142 
Тишината без думи
нещо свое нарежда,
а светът е безумен,
с много криви надежди,
с много смели завои ...
  159 
Снегът идва късно,
дори не усетих,
как всичко поръси,
ухае и свети.
Щастлив и небесен, ...
  156 
Обичам те до слънчево сияние,
обичам те до сбъдната мечта,
обичам те до тихо съзерцание,
обичам те и в миг до теб летя.
Обичам те до морско вдъхновение, ...
  210 
Дъждовно утро с ноемврийски порив
до есенно така ме наваля
и мокра съм, щастлива съм до корен,
и весела съм, чиста, не боля.
Навярно зима идва неусетно, ...
  193 
Есента своя мир ми донесе,
без да иска в замяна, какво
и защото е влюбена есен,
как празнува във всяко дърво,
как безкрайно, щастливо рисува, ...
  201 
Морето ми е чисто и красиво
и се разхожда вътре нейде в мен,
вълните му от стихове разливат
денят ми в багри есенни роден.
Морето ми е жълто като круша, ...
  172 
Най-есенното чувство в мен полита
и търси нежния ти лик,
къде си къдрава любов, не питам,
открила тайния език,
в очите ти от влюбени вселени ...
  214 
Сърцето ме обича да те гледа
и после в погледа ти да цъфти,
мигът е пръв и сякаш е последен,
а после в новия изгряваш ти.
И после миг след миг как продължаваш ...
  193 
Живея в споделената любов,
която в есента полита,
щастлив е твоя тих и нежен зов
и всеки миг за теб ме пита.
Какво да кажа, думите растат ...
  197 
Propuestas
: ??:??