Усмихваше се ти на всички мои шеги - живяхме щастливо, нали?
Вече няма нас и пиша това,
За да ти кажа последно сбогом аз!
Тъжно ми е да приема твойте лъжи,
че обичал си ме ти.
В очите без капка жал,
Лъжи без брой каза ми - детето в мен уби.
Върви си! За какво оше си тук? Твоето място ще заеме друг.
Не искам да ме съжеляваш,
а просто да се махнеш, да избягаш!
Писна ми от тез лъжи,
с друга играй твойте любовни игри.
Мен не ще забравиш
и не се опитвай да избягаш!
С мен се научи да обичаш и с мен се научи без жал да лъжеш.
Но след таз раздяла излъган си ти -
върви си и не ставай жалак повече отколкото си.
Моята прошка няма да получиш -
за живота и любовта имаш още много да научиш!
Моя глас няма да те вика вече -
ти обърка всичко, времето в пясъчния часоеник на любовта изтече.
Прошка сам на себе си дай,
и ако не можеш, нека Бог ти прости, че грешник беше и оставаш си такъв до сетния си дъх, запомни!
© Христислава Димитрова Todos los derechos reservados
Иначе като цяло стихотворението ми харесва, има много истини.