Усмихваше се ти на всички мои шеги - живяхме щастливо, нали?
Вече няма нас и пиша това,
За да ти кажа последно сбогом аз!
Тъжно ми е да приема твойте лъжи,
че обичал си ме ти.
В очите без капка жал,
Лъжи без брой каза ми - детето в мен уби.
Върви си! За какво оше си тук? Твоето място ще заеме друг.
Не искам да ме съжеляваш,
а просто да се махнеш, да избягаш!
Писна ми от тез лъжи,
с друга играй твойте любовни игри. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация