Една любов голяма, като факел житейският път осветява. Една любов несподелена, твоята душа изпепелява. Една любов след себе си оставя – само руини... И парят очите, и сърцето кърви. Ех! Любов, пожар, сълза след сълза по бузите бледи... И казваш си: Никога вече!!! Но не слуша душата, пак те тегли сърцето, заради една проста повеля – че без любов не се живее. А любовта е грешка... Но нали да се греши е човешко?!
Със вяско твое следващот стихче, ме уверявш каклоко си добра и колок си чувствена. Което е нужно и на едни писател, а не само думи и после... нищо! Браво, от мен пак 6
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.