6.09.2006 г., 23:13 ч.

ЛЮБОВ 

  Поезия
867 0 3
Една любов голяма,
като факел житейският път осветява.
Една любов несподелена,
твоята душа изпепелява.
Една любов след себе си оставя –
само руини...
И парят очите, и сърцето кърви.
Ех! Любов, пожар, сълза след сълза по бузите бледи...
И казваш си: Никога вече!!!
Но не слуша душата, пак те тегли сърцето,
заради една проста повеля –
че без любов не се живее.
А любовта е грешка...
Но нали да се греши е човешко?!

© Димана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Със вяско твое следващот стихче, ме уверявш каклоко си добра и колок си чувствена. Което е нужно и на едни писател, а не само думи и после... нищо! Браво, от мен пак 6
  • Хубаво е! Може би да се помисли малко за ритъма...
  • На мен много ми хареса...
Предложения
: ??:??