Мисълта ми не мога да опиша,

 когато душата ми за друго диша.

     За очите мили и душата блага,

  що в сърцето спомен слагат.

     За онзи поглед сърдечен

                                   топъл,

  който спира малкия вопъл.

     За прегръдката силна,

  която ме милва.

  За красивите думи

 от любимите устни...

За сърцето, което бие учестено

и то няма да бъде уморено

от едно нещо, от един слов - 

и какво е то? - любов!