voda (Елица Ангелова)
582 14033
6 feb 2009, 8:17  

Безсъници 

  Poesía » De amor
961 0 13

От недомлъвки, думи премълчани,
от толкова неслучени неща,
в душата ми остават тъмни рани,
които оживяват през нощта.

Единствено ме чува тишината.
И моята незрима самота
споделя тайни мисли със луната
или със най-далечната звезда.

А ти не идваш. Никъде те няма.
Денят си тръгва все един и същ.
Реалност ли е, или е измама,
че с тебе съм била? – Като насън.

 

 

 

 

 

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??