voda (Елица Ангелова)
582 14033
6.02.2009 г., 8:17 ч.  

Безсъници 

  Поезия » Любовна
959 0 13

От недомлъвки, думи премълчани,
от толкова неслучени неща,
в душата ми остават тъмни рани,
които оживяват през нощта.

Единствено ме чува тишината.
И моята незрима самота
споделя тайни мисли със луната
или със най-далечната звезда.

А ти не идваш. Никъде те няма.
Денят си тръгва все един и същ.
Реалност ли е, или е измама,
че с тебе съм била? – Като насън.

 

 

 

 

 

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??