22 may 2008, 16:30

Любов - единствена 

  Poesía » De amor
1174 0 3

За тази любов ли чакаш -

още преди да я намериш, знаеш коя е.

Чуваш я в нощните мълнии

и поройни дъждове,

съзираш я в изгряващото слънце

и дъгата божествена.

Когато тихо се промъква и толкова бурно си тръгва

и която е нещо повече от усещане...

Тази любов, която е така истинска,

а се питаш дали е сън или реалност.

Тази любов, така мечтана,

докосваща те за миг и изчезваща,

като гаснеща светлина в мрака.

Онази любов - единствена,

към която безумно се стремиш

и все не можеш да я имаш.

Любовта - единствена,

която откриваш като една звезда,

грееща само за теб в нощното небе.

Звезда, чийто блясък е толкова силен,

прегърнеш ли я, обречен си да ослепееш.

В безсънни нощи просиш от Бога

чашата горчива, пълна с любов

да не те отмине...

Със жажда да я изпиеш,

със усмивка до дъно да я пресушиш-

с неугасваща възбуда,

без разкаяние, без тревога-

до смъртта да се отровиш.

 

© Звездно Небе Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??