За тази любов ли чакаш -
още преди да я намериш, знаеш коя е.
Чуваш я в нощните мълнии
и поройни дъждове,
съзираш я в изгряващото слънце
и дъгата божествена.
Когато тихо се промъква и толкова бурно си тръгва
и която е нещо повече от усещане...
Тази любов, която е така истинска,
а се питаш дали е сън или реалност.
Тази любов, така мечтана,
докосваща те за миг и изчезваща,
като гаснеща светлина в мрака.
Онази любов - единствена,
към която безумно се стремиш
и все не можеш да я имаш.
Любовта - единствена,
която откриваш като една звезда,
грееща само за теб в нощното небе.
Звезда, чийто блясък е толкова силен,
прегърнеш ли я, обречен си да ослепееш.
В безсънни нощи просиш от Бога
чашата горчива, пълна с любов
да не те отмине...
Със жажда да я изпиеш,
със усмивка до дъно да я пресушиш-
с неугасваща възбуда,
без разкаяние, без тревога-
до смъртта да се отровиш.
© Звездно Небе Всички права запазени