Всеки сам ражда свойте сънища...
и дава надежда на мисли горчиви.
Обича, защото си мисли, че ще получи
от същото!?
Лъжата най-лесно преглъщаме!
Но трудно можем от нея да се отървем.
Тя гложди ни и ни преследва...
докато не се предадем.
Болка, сълзи, терзания!?
Войната във тебе расте... премирие!
Глупости, загива във теб любов и сърце.
И о , Боже...тишина - но не тя ти трябва.
Отрова, вик, тишина... героят срамежлив
си отива. Тишина и една сълза
за любов се пролива.
© Ангел Todos los derechos reservados