Очите ти са езера,

в подмолите им -

тайни.

На дневна светлина

лазурът им зове

първичната ми суета.

Обръгнала, в капана

ще се хвана ли?

Какъв си всъщност?

Кой си ти?

Следите от къде са?

Вода мълчана как ще залепи

две половинки,

или е пиеса?

Ще те допиша, може би -

без дълго колебание.

Ако потрябва - съм войник.

И ще се браня.

***

Щом следваш сянката

на лунното ми тяло денем,

а в тъмното на пулса ми кръвта,

излишни стават думите.

С кожата си те чета.

Усещаш жажда. Няма време.

Като мустанг си устремен

да оплодиш и хаоса.

В творение.

***

Росата в ямките на силните ти плещи,

бележи края на нощта. Потъваш във съня -

съвсем по мъжки - безпомощен сега.

Блестят по кожата ми като тигрова окраска

лъчи от слънцето и сенки от листа,

промъкнали се в сумрачната стая,

без да ме питат да им разреша.

Умората ще ме обгърне. И картината

ще духне като свещ. И изведнъж.

Дано след нея споменът се върне

от тази лятна нощ. Като копнеж.